Толкова често българите казваме за себе си колко сме неграмотни, байганьовци, гуляйджии, клюкари и т.н. и ако бяхме някой друг народ бихме си взели поука, бихме се засрамили от себе си, но при нас е точно обратното. Ние сме горди, че сме всичко онова, което е пагубно за един народ.
Постоянно се оплакваме, че няма работа, а да сте забелязали случайно колко претъпкани са кафенетата през работно време. Седи си българина пие си кафето с кола, пуши си цигарата и си се оплаква как няма работа. Ама то и работодателите са едни няма да тръгнат да ги търсят и умоляват хорицата по кафенетата ами ще ми пускат обяви за свободни работни места по вестници. Не става така драги шефове той народа ви чака по цял ден в кафенетата а пък вие ще го карате да идва при вас. Не сте прави.
А тези пък, които все пак успеят да си намерят работа започват да се чувстват ощетени, че не получават достатъчно пари. То и те са прави как така няма да бъдат възнаградени по цял ден седят и се чудят какво да правят колко работа да отложат за други ден, колко пари да вземат за подкуп(дарение), или дали да обсъдят колата на Митьо или роклята на Поля. Това е толкова много работа за един човешки мозък, че ми е чудно как хората да не са преуморени от работа и да не искат още пари.
И накрая за капак на всичко почват да се обвиняват политиците, че защо. Те не са виновни. Хората си издигат кандидатура ние ги избираме, не е толкова сложно за проумяване.Но най-недоволни от политиката са тези които ги мързи да отидат да си пуснат гласа, защото най-лесно е да се обвинява друг за несполучливия избор. И в края на краищата пак не ги харесваме. Но как да ги харесваме като политиците са отражение на народа. Проблемът идва оттам, че ние и нас си не харесваме, но не искаме да се поправим и докато отказваме да се погледнем право в очите, за да видим грешките си нито политиката ще е наред нито прекрасния ни темперамент ще се поправи. Защото мързела е заложен твърде много в характера ни, а промяната това изисква усилие.
Повечето от нас се извиняват с това, че сме били 500 години под турско робство. Това не е извинение. От дълго време сме свободни и трябва да се опитваме да вървим напред, а не назад. Иначе тогава няма смисъл от свободата. Но най-важното е да запомним, че свободата не е свободия драги хора. Запомнете го най-сетне.
